Веган торта Гараш

Когато бяхме малки със сестра ми, много обичахме да издебваме моментите, когато мама я нямаше вкъщи, за да поровим в книгите й с рецепти. Случваше се и да поекспериментираме в кухнята. След такива опити обикновено на следващия ден намирахме бележка на хладилника „ДЕЦА, МОЛЯ ВИ НЕ ПРАВЕТЕ НИЩО!“. Спомням си нашите „любими“ сладки „Негърче“, които така и не успяхме да направим както трябва и с които веднъж за малко не отровихме съседката, след като бяхме сложили вместо чаша пудра захар, ванилия на прах в същото количество 🙂

Като се замисля, любовта и интересът ни към готвенето се зароди именно в тези най-сладки и безметежни години. Аз така и не станах добра в печенето и сладкарството. Виж всичко останало, ми се получава добре, но печивата са някак си моето слабо място. Може би защото в тях се изисква повече прецизност в мерките, повече внимание и търпение, което на мен ми липсва. Естествено, имала съм няколко добри попадения на пити или някой десерт, но като цяло рядко изпадам в луд ентусиазъм от приготвянето на торти, кремове и пайове. Много се възхищавам на тези, на които им се получават нещата, защото това е нещо което трябва да ти идва от вътре, но трябва и да го култивираш.

За разлика от мен, през годините на сестра ми някак си с лекота започнаха да й се отдават печивата и сладкишите. Може би защото толкова ги обича, или пък заради търпението и спокойствието си или най-вероятно заради всичко изброено. Затова когато ми предложи да приготви тортата за рождения ден на Алекс миналия Август, аз приех с голяма радост и облекчение, че тази отговорна задаче не е в моите ръце 🙂

И не сгреших, защото резултатът беше толкова вкусен, колкото и изглежда . Показахме на Алекс няколко симки на торти и той си избра тази веган Гараш торта. Сестра ми не беше правила такава до сега, затова взехме рецептата от интернет и след няколко проби и грешки и няколко дневно предварително тестване имахме изпитана рецепта, от която може да се възползвате и вие 😉

Ето ги и продуктите:

За блатовете:

2 ч.ч. пълнозърнесто брашно

1 ч.ч. кафява захар мусковадо

1 ч.ч. растително мляко (бадемово, оризово, соево, каквото намерите)

1/2 ч.ч. еспресо

1/2 ч.ч. олио от гроздови семки

1 пакетче бакпулвер

1 пакетче ванилия+семена от ванилия

200 гр. орехи

За крема:

200 гр. натурален шоколад

100 гр. смлени орехи

3/4 ч.ч. растително мляко

За Подготовката на блата:

1. Смесват се брашното с бакпулвера и ванилията

2. Млякото със захарта се затопля до толкова колкото да се разтопи захарта. След това се добавя еспресото и олиото.

3. Смесват се сухата смес с течната. Течната смес се добавя към сухата и се разбърква с тел до получаване на хомогенна смес

4. Накрая се прибавят и орехите

Тази смес се разпределя равномерно в три тавички с диаметър ф25 и е препоръчително да се покрият с хартия за печене, която се намазнява и поръсва с брашно. Така няма да има проблем с отлепването на блатовете, а и е по-удобно при реденето им тъй като не са много плътни и има възможнжст да се напукат при печенето. Според мен в по малка тавичка с диамеър ф22 или ф18 ще се получат по-сполучливи, защото биха станали по-плътни. Другият вариант е да се увеличи пропорционално количеството на всички съставки, като се използва чаша с по-голяма вместимост за мярка.

Нашите блатове се пекоха в предварително загрята фурна на 180 гадуса за около 20 минути. Но може би трябваше да ги печем на 150-160 градуса за да не се изсушанват много и да са по – сочни. Не трябва да се пекат прекалено до зачервяване, тъй като блатовете се напукват и стават сухи и ронливи. Това е може би тънкостта при веганските блатове за тортата.

За подготовката на крема:

1. Шоколадът се нарязва на ситно.

2. Млякото се згрява до кипване и се прибавя към шоколада. Разбърква с телена лъжица докато парченцата шоколад се разбият хубаво и стане гладка смес.

3. Прибавят се орехите, които са ситно смлени.

При сглобяването редуваме блат с шоколадов крем, като завършваме с шоколадов крем, а декорацията е по избор.

P.S. Топките оваляни в кокос, които виждате по тортата, както и малкото „куполче“, са направени от първите изпечени блатове, които станаха прекалено ронливи. Затова сестра ми предвидливо ги използва в украсата 😉