Author Archives: Go To Raw

Веган торта Гараш

Веган торта Гараш
Веган торта Гараш

Когато бяхме малки със сестра ми, много обичахме да издебваме моментите, когато мама я нямаше вкъщи, за да поровим в книгите й с рецепти. Случваше се и да поекспериментираме в кухнята. След такива опити обикновено на следващия ден намирахме бележка на хладилника „ДЕЦА, МОЛЯ ВИ НЕ ПРАВЕТЕ НИЩО!“. Спомням си нашите „любими“ сладки „Негърче“, които така и не успяхме да направим както трябва и с които веднъж за малко не отровихме съседката, след като бяхме сложили вместо чаша пудра захар, ванилия на прах в същото количество 🙂

Като се замисля, любовта и интересът ни към готвенето се зароди именно в тези най-сладки и безметежни години. Аз така и не станах добра в печенето и сладкарството. Виж всичко останало, ми се получава добре, но печивата са някак си моето слабо място. Може би защото в тях се изисква повече прецизност в мерките, повече внимание и търпение, което на мен ми липсва. Естествено, имала съм няколко добри попадения на пити или някой десерт, но като цяло рядко изпадам в луд ентусиазъм от приготвянето на торти, кремове и пайове. Много се възхищавам на тези, на които им се получават нещата, защото това е нещо което трябва да ти идва от вътре, но трябва и да го култивираш.

За разлика от мен, през годините на сестра ми някак си с лекота започнаха да й се отдават печивата и сладкишите. Може би защото толкова ги обича, или пък заради търпението и спокойствието си или най-вероятно заради всичко изброено. Затова когато ми предложи да приготви тортата за рождения ден на Алекс миналия Август, аз приех с голяма радост и облекчение, че тази отговорна задаче не е в моите ръце 🙂

И не сгреших, защото резултатът беше толкова вкусен, колкото и изглежда . Показахме на Алекс няколко симки на торти и той си избра тази веган Гараш торта. Сестра ми не беше правила такава до сега, затова взехме рецептата от интернет и след няколко проби и грешки и няколко дневно предварително тестване имахме изпитана рецепта, от която може да се възползвате и вие 😉

OLYMPUS DIGITAL CAMERA OLYMPUS DIGITAL CAMERA

Ето ги и продуктите:

За блатовете:

2 ч.ч. пълнозърнесто брашно

1 ч.ч. кафява захар мусковадо

1 ч.ч. растително мляко (бадемово, оризово, соево, каквото намерите)

1/2 ч.ч. еспресо

1/2 ч.ч. олио от гроздови семки

1 пакетче бакпулвер

1 пакетче ванилия+семена от ванилия

200 гр. орехи

За крема:

200 гр. натурален шоколад

100 гр. смлени орехи

3/4 ч.ч. растително мляко

За Подготовката на блата:

1. Смесват се брашното с бакпулвера и ванилията

2. Млякото със захарта се затопля до толкова колкото да се разтопи захарта. След това се добавя еспресото и олиото.

3. Смесват се сухата смес с течната. Течната смес се добавя към сухата и се разбърква с тел до получаване на хомогенна смес

4. Накрая се прибавят и орехите

Тази смес се разпределя равномерно в три тавички с диаметър ф25 и е препоръчително да се покрият с хартия за печене, която се намазнява и поръсва с брашно. Така няма да има проблем с отлепването на блатовете, а и е по-удобно при реденето им тъй като не са много плътни и има възможнжст да се напукат при печенето. Според мен в по малка тавичка с диамеър ф22 или ф18 ще се получат по-сполучливи, защото биха станали по-плътни. Другият вариант е да се увеличи пропорционално количеството на всички съставки, като се използва чаша с по-голяма вместимост за мярка.

Нашите блатове се пекоха в предварително загрята фурна на 180 гадуса за около 20 минути. Но може би трябваше да ги печем на 150-160 градуса за да не се изсушанват много и да са по – сочни. Не трябва да се пекат прекалено до зачервяване, тъй като блатовете се напукват и стават сухи и ронливи. Това е може би тънкостта при веганските блатове за тортата.

За подготовката на крема:

1. Шоколадът се нарязва на ситно.

2. Млякото се згрява до кипване и се прибавя към шоколада. Разбърква с телена лъжица докато парченцата шоколад се разбият хубаво и стане гладка смес.

3. Прибавят се орехите, които са ситно смлени.

При сглобяването редуваме блат с шоколадов крем, като завършваме с шоколадов крем, а декорацията е по избор.

P.S. Топките оваляни в кокос, които виждате по тортата, както и малкото „куполче“, са направени от първите изпечени блатове, които станаха прекалено ронливи. Затова сестра ми предвидливо ги използва в украсата 😉

OLYMPUS DIGITAL CAMERA OLYMPUS DIGITAL CAMERA

Advertisements

Сладък Мисо дресинг

Както обещах в последния си пост, този за салатите през зимата, сега ви представям рецептата за новия хит у дома в дресингите за зелена салата 🙂 а и не само. Той е на основата на мисо. Мисото е  ферментирала паста от соеви зърна, която произхожда от Япония. Има много видове мисо, като светло, червено и тъмно мисо. Освен соя, в съставът му може да влизат ориз или ечемик. Има много специфичен ядков, сладко-солен вкус. Богато е на протеини, магнезий, цинк, изофлавони, сапонини и витамин К. Гъбите, които се използват за процеса на ферментация, синтезират изключително ценния витамин В12, който се среща предимно в животинските продукти. Съдържа естествени пробиотици, които са много полезни за храносмилането. Смята се, че мисото подобрява качеството на кръвта и лимфната течност; намалява риска от развитие на различни видове рак, че понижава нивата на лошия холестерол и повишава имунитета.

Моят опит с мисото досега се свежда до две от разновидностите му – бяло сладко мисо и по-тъмното ечемичено-соево. Светлото беше с много лек и сладък вкус. По-тъмното мисо (което съм използвала в тази рецепта) е с по-наситен вкус и мирише по-силно на ферментирало. Имайте предвид, че мисото е жив продукт и след отварянето му, трябва да се съхранява в хладилник. По принцип производителят дава срок от 2 месеца трайност след отварянето, но моето издържа месеци наред, без да мухлясва или променя вкуса си, което е супер, като се има предвид цената му (16-17 лева за опаковка от 300 гр.) и това, че в него освен ечемик, соя, сол и вода, няма други добявки.

Зелена салата с чери домати, краставица и сладък мисо дресинг
Зелена салата с чери домати, краставица и сладък мисо дресинг

Винаги, когато приготвям дресинги за салати се опитвам в тях да има баланс на основните вкусове – солено, сладко, кисело, мазно. Затова азиатската кухня се харесва на толкова много хора – защото в нея чудесно се балансират тези вкусове.

Мисо, сусамово олио, оризов оцет
Мисо, сусамово олио, оризов оцет

Ето и съставките за мисо дресинга:

  • 2 пълни чаени лъжички кафяво мисо. Използвала съм органично соево-ечемичено, ферментирало в японски кедрови бъчви.
  • 1 с.л. оризов оцет
  • 1/2 ч.л. сол
  • 1 ч.л. кафява захар
  • няколко капки сусамово олио
  • 1 ч.л. сладък чили сос
  • 50 мл вода

 

Начин на приготвяне:

В малка купичка изсипвам мисото, солта и захарта, добавям водата и разбърквам, докато мисото се разтвори и се получи гладък плътен дресинг. Добавям оцета и сусамовото олио. Слагам и от сладкия чили сос. Ако не разполагате с такъв може да го пропуснете или пък замените с малко сушено чили и чесън.

Това количество ще ви е достатъчно за овкусяването на голяма купа салата. Съжалявам единствено, че не снимах видео как Алекс омита голямата купа със салата 🙂 Дори и Гери, която е по-капризна и не харесва силни подправки я оцени 🙂

Салата през зимата – мисия възможна

Зелена салата с авокадо, репички, краставица
Зелена салата с авокадо, репички, краставица

Мисля, че проблемът с пресните салати през зимата, вече не стои на дневен ред, дори и у нас – страната на туршията и киселото зеле. Като дете, едва дочаквах първите пролетни салати и вкусът им ми се струваше невероятно вълнуващ, след дългите месеци, в които снежанката беше редувана с руска салата и евентуално с доматена салата от буркан с пресен лук. Яденето на пресни зеленчуци през зимата, вече не е въпрос на финансови възможности, защото срещу много малко можеш да си купиш ряпа, моркови, червено цвекло, целина, алабаш, гулия и да си приготвиш наистина страхотни салати.

Ето какво включва „салатения бар“ у дома през зимните месеци:

Вариант 1 – Естествено, на първо място са кореноплодните, за които вече споменах – червено цвекло, различни репи, гулия, целина, морков, с които можеш да си приготвиш салата, като например тази тук. За свежест в тези салати слагам от зелените ябълки (грейни смит), които са с леко кисел вкус.

Салата със земна ябълка, ряпа, морков, цвекло
Салата със земна ябълка, ряпа, морков, цвекло

Вариант 2 – Салата от зеленолистни. Пазарът изобилства от всякакви миксове, които включват освен тривиалните вече рукола и айсберг, също и бейби спанак, лоло россо, копф, радичио, агнешко ухо, а дори и цветя 🙂 При зелените салати много важен е дресингът.

Салата с цветя
Салата с цветя

Вариант 3 – Тъй като съм на мнение, че плодовете и зеленчуците е най-добре да се ядат когато са в сезона си, никога не си поръчвам Шопска салата през Януари. Ако все пак ми се хапват домати, избирам от различните сортове чери домати или пък от черните домати Кумато. Чери доматчетата имат страхотен доматен вкус,  може би са малко по-кисели от обикновените домати, а цената им е по-висока, но както вече казах, зимата не е сезонът на доматите. Куматото също са ми много любими. С по-дебела кожа, месести, много ароматни. Що се отнася до краставиците, през зимата ги избирам внимателно, защото има опасност да попадна на такива с вкус на гума (не че съм опитвала някога гума :)). Бих препоръчала краставиците на Моравско село, определено има разлика във вкуса им в сравнение с конвенционално гледаните.

Зелена салата с чери домати, краставица и сладък мисо дресинг
Зелена салата с чери домати, краставица и сладък мисо дресинг

Вариант 4 – Не на последно място бих сложила и салатите от семейството на зелевите – бяло и червено зеле, карфиол, броколи, брюкселско зеле. Аз лично много харесвам тази пикантна и кисела Кимчи салата с бяло зеле. Основните съставки са бяло зеле, морков, люта зелена чушка. За дресинга използвам сладък оризов оцет (или пък ябълков смесен с малко захар и вода), чесън, сол, джинджифил, суха люта чушка.

Кимчи салата
Кимчи салата

Мисля, че ви дадох достатъчно идеи, така че следващият път, когато се чудите каква салата да приготвите, моля, без извинения от рода на „ама през зимата няма зеленчуци…“ или „сега доматите не са вкусни…“.

P.S. Очаквайте съвсем скоро рецептата за страхотния Мисо дресинг за зелени салати, който децата много харесаха 🙂

Табуле vs. Киноле

Изобщо не претендирам за оригиналност с тези две рецепти. Просто ви ги припомням, в случай, че се чудите с какво да разнообразите салатното меню в идващите зимни месеци.

На мен лично магданозът ми е една от любимите зелении. Въпреки, че децата се мръщят всеки път като открият някое листенце в салатите си, аз не се отказвам и упорито си го слагам. Убедена съм, че хората имат хранителна памет и нещата, които си хапвал в детството, след това имат сантиментална стойност, както например пържените филии с лук и шарена сол на мама ми докарват сълзи на умиление 🙂 Естествено, не искам и да прекалявам, за да не казват след време – „Майка ми тъпчеше всичко с толкова магданоз, че съм го намразил/а от дете и сега не искам и да чуя за него“.

Но да оставим спомените и детството настрани и да се върнем към тази така популярна напоследък салата – табуле. Няма да навлизам в подробности за произхода, продукте и други бла, бла, бла. Само ще споделя моите tips&tricks за нея.

Съвет №1 – Магданозът не е за гарнитура. Не, наистина, сериозно говоря. Магданозът е основната съставка в тази рецепта и ако не го харесвате, по-добре си изберете друга салата.

Съвет №2 – Не подценявайте ментата. Ментата е нещото, което изключително много „отваря“ тази салата и когато за първи път я опитах в тази салата, останах без думи.

Съвет №3 – Използвайте зелен или сладък червен лук. Всичко в тази салата трябва да е много ситно нарязано, включително и лукът.

Съвет №4 – Ако обичате люто, тази салата е идеална за подлютяване. Зелена люта чушка или пък няколко капки лют сос правят салатата невероятна.

Аз ви предлагам две вариации на тази класическа салата – едната с булгур, а другата с киноа. И двете са ми много любими. В тази с киноата съм добавила и авокадо, което също много добре се съчетава с останалите съставки.

OLYMPUS DIGITAL CAMERA

Киноле – магданоз, мента, зелен лук, киноа, домат, авокадо

OLYMPUS DIGITAL CAMERA

Табуле – магданоз, мента, булгур, червен лук, домат, краставица

 

Продукти (за 3-4 порции)

2 големи връзки магданоз. Знам, че звучи много относително, но колкото повече, толкова по-добре. Когато ще правя такава салата, винаги се запасявам с поне 3-4 връзки магданоз.

100 гр. булгур/киноа

2 средно големи домата

2 стръка зелен лук или малка глава червен

7-8 листа мента

сокът от 1/2 лимон (около 15 мл)

1/2 лъжичка хималайска сол

1 краставица

1 авокадо

 

Начин на приготвяне:

1. Булгурът и киноата се изплакват и се варят според инструкциите на опаковката. Аз обикновено ги варя във вода в съотношение 1:2,5. Булгурът, ако е от най-финият (арабски) му трябва много малко време 5-6 мин. и дори може да не се вари, а само да се „запари“ в горещата вода, докато я абсорбира за 15-20 мин. На киноата й трябват 15 минути варене. Съветът ми е да не ги преварявате, защото губят вкуса и формата си. Когато са готови, ги сваляме от котлона и отцеждам от горещата вода.

2. Магданозът, ментата и другите зеленчуци се нарязват много на ситно

3. В голяма купа смесваме сварените булгур или киноа с нарязаните на ситно зеленчуци.

4. Овкусяваме със сол, лимонов сок и зехтин.

 

А на вас, кой вариант ви харесва повече? 🙂

 

 

 

 

 

 

 

 

За бягането и още нещо…

Разказвам тази история, не за да показвам и доказвам някакви свои постижения, резултати или да давам спортни съвети. Ако исках това, щях отдавна да съм го направила и да ви заливам със селфита от тренировки и състезания 🙂 Разказвам тази история, за да покажа, че ВСЕКИ, който иска да бяга или кара колело, плува, скача или каквото и да било, може да го направи. Единственото, което е необходимо е да има желание за това и поне малко самодисциплина, за да е постоянен в тренировките си.

Тук е мястото да кажа, че аз никога не съм спортувала активно. В началното училище бях едно закръглено момиченце, което получи остра криза при едно злощастно бягане на стадиона. След този неуспешен опит, у мен се затвърди убеждението, че бягането не е за мен. В последните години на техникума се установи, че имам десен блок на сърцето (това е нарушение на сърдечния ток), заради което бях освободена от часовете по физическо. Това беше добре дошло за мен, защото и без това не ми харесваха 40-те минути прекарани в задушния физкултурен салон. За сметка на това, ходех по 2-3 пъти седмично на фитнес, но отново избягвах всякакви аеробни упражнения. Общо взето спортните ми занимания в следващите години се състояха в кампанийни ходения на фитнес, за по 2-3 месеца в годината и то не всяка година:)

С бягането, всичко започна с един облог (колко оригинално). На 31 Декември 2012 се обзаложихме с Христо, че мога да избягам 2 км с поне 8 км/ч. Отидохме на пътеката във фитнеса и аз все пак успях да ги избягам тези 2 км. Всъщност изминах общо 5 км, с доста ходене, пуфтене и много кризи. Петте години майчинство само с бутане на количката и мачкане на дивана вкъщи си бяха казали своето. Въпреки, че нямах излишни килограми, хранех се здравословно, това не беше подобрило спортната ми форма. Та след това бягане, имаше едномесечно затишие и след това още едно бягане на пътека. Излишно е да казвам, че резултатите и усещането ми при това бягане не бяха много по-добри от първия път, при такава честота на тренировките 🙂 Няколоко седмици след това бягане, се установи, че от неподходящите маратонки, нокътът на палеца на единия ми крак беше пострадал и се очакваше да падне. Каква ирония – имах само две бягания до сега, през един месец и на всичкото отгоре щеше да ми падне нокъта от това 🙂 Така до края на зимата нямах повече опити за бягане. През пролетта, с Христо избрахме маратонки за бягане и аз вече подходящо екипирана, направих няколко бягания до лятото на 2013. Казвам няколко, защото те наистина са били не повече от 4-5 за 2-3 месеца. След това цяло лято с децата, по морета, села и тнт ми беше много трудно да се организирам и лятото беше мъртъв сезон за моето бягане.

И така, дойде септември, който аз отново проспах. През септември, Христо също не бягаше, защото имаше болки в колената, а му предстоеше маратон във Флоренция през ноември. Много му се бягаше на Софийския маратон, който беше планиран за началото на октомври, но не можеше да си позволи едно пълно състезание. Аз също исках да участвам, но с тези спорадични тренировки, не исках да се излагам. Все пак стигнахме до варианта да се запиша за 6 километровата дистанция на маратона, като Христо ми бъде пейсър без да участва в състезанието. Да избягам повече и без това за мен бе немислимо на този етап.

 

1268773_10200871411688412_758585233_o

Финиширам на Софийския маратон 2013

1268451_10200871411528408_966288969_o

Христо ще е моят пейсър

1276556_10200871411608410_2024690215_o

Тук все още съм усмихната, но не за дълго 🙂

 

Денят на маратона дойде и бягането започна. Целта ми беше да избягам тези 6 км за под 40 мин. Христо ми даваше темпо през цялото време. Не ме оставяше и дъх да си поема, а на места исках да спра да си походя за малко. На моменти бях на крачка да го уволня от пейсърската позиция. Е, избягах ги 6-те километра за 39 мин, но бях почти колабирала на финала 🙂 Ако някой бегач, чете това, сигурно му е много смешно, че човек, който едвам избягва 6 км за 40 мин, изобщо говори за бягане. Но това си е моят блог и мога да си говоря за каквото искам, нали така?

Та, бяхме стигнали до 6км за 39 мин. Резултат, който ми трябваха месеци системни тренировки след това, за да достигна и подобря. Цялата зима на 2013 и пролетта на 2014 бяха много силни месеци с постоянни тренировки. Тук е мястото да благодаря на моите родители, които много ми помагаха с грижите по децата и така имах време да тренирам. Не съм бягала повече от 3 пъти в седмицата, като пробезите бяха основно между 6-10 км. Предимно бягах на пътека във фитнес и понеже зимата беше мека, имах и доста бягания на пистата на НСА, в Борисовата градина и на Панчаревското езеро.

Бях окрилена от резултатите, които постигах. Въпреки, че ми трябваше доста време, за да достигна резултата от Софийския маратон, все пак виждах напредъка. Всъщност по-важното за мен беше, че се чувствах много добре след всяко бягане. Аз, момичето което в трети клас се превиваше на стадиона и не можа да измине и 100 метра, което никога не е спортувало и което си мислеше, че бягането не е за него. Нещо повече. Аз МРАЗЕХ бягането. Някак си не ми се вписваше в светоусещането. Но след като преодолях първоначалните кризи и можех да бягам, без да усещам болка или някакъв дискомфорт, открих че бягането всъщност е доста приятно, че ти дава възможност да останеш със себе си и с мислите си. Да се изчистиш от негативното и да „презаредиш“ батериите. Сега започнах да разбирам Христо, когато ми казваше, че се чувства по-изморен, когато не бяга.

След първите положителни резултати от моите тренировки, аз вече имах цел – Маратонът Шри Чинмой, в Пловдив, на гребния канал в началото на април. Много добре ми се отразиха и двете trail бягания през февруари и март, организирани от Runbg Trail Series, както и 6 часовото бягане организирано Begach през март в Южния Парк. Осъзнах и друго нещо. Че бягането може и да е състезание, но то е по-скоро състезание със самият теб. Колко пъти съм виждала гърбовете на тези пред мен и ми се е искало да ги настигна, но силите ми не са ми позволявали. Във всяко едно бягане аз се боря първо със себе си и след това с останалите.

155977_837395126286835_1847923563_n

С Христо бяхме добър отбор на 6-часовото бягане в Южния Парк. Тогава успяхме да избягаме заедно 60 км за 6 часа, а аз избягах 25 от тях. София, март 2014

 

1979610_10151988052238531_316277913_n

Баба Марта Run, Trailbg Series. Банкя, март 2014

1800137_10153766943930062_1860062459_o

Малък сечко Run, Trailbg Series, Лукорско, Февруари 2014

1782535_733906666628530_1217387666_o

Много мразя да си калям маратонките 🙂 Красотата за мен е преди скоростта 🙂 Лукорско, Февруари 2014

 

На 6 април 2014, след цяла зима системни тренировки, успях да избягам първия си полу-маратон (21 км). Времето беше доста хладно, а от влагата идваща от гребния канал, студът се усещаше още по-силно. Но бяхме щастливи, че поне не валеше 🙂 Загрях добре в началото, което ми даде възможност да дам максимума от себе си в средата на бягането и да поддържам обща средна скорост малко над 10 км/час. Въпреки това, не успях да избягам полумаратона за под 2 часа. Всъщност го направих за 2:02:35 . Бях изморена в края на бягането, но много щастлива. Само преди година едва избягвах 2 км с безславните 8 км/час, а сега успявах да измина 21 км за 2 часа. Не беше ли това страхотно?! Само за няколко месеца тренировки имах такива прекрасни резултати.

4E3A0990

Шри Чинмой Маратон, Пловдив, 6 април 2014

4E3A0679

Тук успявам да поддържам много добро за мен време от 5:30 мин/км

4E3A1189

Христо също успя да се представи много добре 🙂

Като си дам сметка от къде започнах и това, че никога не съм спортувала, мога спокойно да дам своето заключение: „ВСЕКИ може да бяга (скача, плува, играе тенис, кара колело и тнт). Не казвам, че е лесно. Имала съм и имам много бягания, в които ми се иска просто да спра и да си почина, но не го правя и продължавам напред. Имала съм много бягания, в които съм усещала болка. Имам и ще имам безкрайно много извинения за това да не отида да бягам, но се опитвам да ги елиминирам. Никой няма да дойде и с вълшебна пръчица да те направи бегач за една нощ, без жертви, без усилия. Аз не съм от най-организираните хора. Даже по-скоро обратното. Но полагам усилия всеки ден, за да променя това. И това, че за една година успях да напредна толкова, ми показва, че се движа в правилната посока.

Последното ми „официално“ бягане беше миналата неделя на Маратона на София. Това лято отново беше слабо за мен откъм тренировки. Все пак беше по-добре от предишното. И въпреки, че не успях да постигна амбициозния резултат, който си бях поставила, бягането миналата неделя беше едно от най-приятните, които съм имала. Избягах тези 20 км с такава лекота и без почти никакво усилие. Времето беше чудесно и в унисон с настроението ми. Атмосферата на състезанието беше много приятна. Христо и децата ме подкрепяха през цялото време. Имаше много приятели и познати. Чувствах се страхотно през цялото време. То си и личи от снимките от маратона 🙂

10293580_10203191838377629_2324864655484172559_o

На старта на 20 км дистанция, Софийски маратон 2014

10157147_10152390792233531_1243194648927507494_n

Много хубаво бягане беше 🙂 Софийски маратон 2014

10658529_984511511565355_645930916358305596_o

Тук изглежда, като че ли ходя, но си беше бягане 🙂 Софийски маратон 2014

10629465_853315898020939_3698106650860924539_o

Снимка и от долу 🙂

10710323_984512641565242_6043392735503601777_o

Тук се виждам и от „Моста на влюбените“ на НДК, Софийски маратон 2014

 

Какво предстои сега ли? Ами надявам се тази есен и зима отново да са ми силните месеци за тренировка. Искам пролетта отново да бягам на гребния канал в Пловдив и да направя по-добро време. А кой знае? Може би и цял маратон……. 🙂

 

Not a Junk food snack

OLYMPUS DIGITAL CAMERA

Признавам си! Много обичам да си „чопля“ нещо. Особено когато гледам телевизия или просто така, докато си шетам из къщи и ми пригладнее, а не знам какво ми се яде. Сигурна съм, че на много хора им се хрупат разни неща между основните хранения и когато искат да водят по-здравословен живот, този вид хапване автоматично отпада. Когато започнах да се интересувам от суровоядството преди няколко години, бях приятно изненадана от това, че в суровия свят думата „снакс“ не е мръсна дума 🙂 Напротив, снаксовете са елементът в менюто, който прави храненията по-забавни и разнообразни.

Ще споделя с вас двете ми любими рецепти за снакс – бирени семки и чипс от тиквичка.

 

Бирени семки

Това е един високо-протеинов микс (около 11 гр. протеин в 25 гр.), който е чудесна добавка за салати и супи, а също така може да се хапва и самостоятелно.

Продукти

1 1/2 ч.ч. (250 гр.) накисната за 1 час елда. Купувайте светло зелената елда, която е сурова, а не кафявата, която е бланширана.

3/4 ч.ч. (109 гр.) сурови, белени слънчогледови семки, накиснати за 4-6 часа

3/4 ч.ч. (106 гр.) белени тиквени семки, накиснати за 4-6 часа

5 с.л. (75 мл) тамари – или соев сос

2 ч.л. лук на прах

1 ч.л. чесън на прах

С тези продукти ще получите около 3 ч.ч. бирени семки (300 гр.)

 

Начин на приготвяне:

1. Изплакнете и отцедете много добре елдата, слънчогледовите и тиквените семки. Ако искате да се възползвате от всички предимства на тези семена, може да ги оставите да покълнат за 1 ден на светло място, като ги изплаквате поне 2 пъти през деня. Ще разберете, че семената ви са покълнали, когато им се появят малки опашчици. Но може да пропуснете покълването и да преминете директно към следващата стъпка.

OLYMPUS DIGITAL CAMERA OLYMPUS DIGITAL CAMERA

OLYMPUS DIGITAL CAMERA

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

2. В купа смесете всички подправки. Към така получената марината добавете семената. Разбъркайте много добре, докато се овкусят всички семена.

3. Разпределете върху 2 тавички на дехидратора, покрити със специалните незалепващи листове (моят дехидратор е Ескалибур). Сушете на 43 С за 8 часа или докато семките изсъхнат напълно.

* В случай, че не разполагате с дехидратор, може да покриете две тавички на фурната с хартия за печене и да сушите на най-ниската температура (около 50 С), на функцията с вентилатор. Разбърквайте периодично, за да се изсушат равномерно семената.

Готовите бирени семки могат да издържат 1 месец в добре затворен съд на стайна температура. Ако видите, че стават влажни и лепкави, може да ги сложите отново в дехидратора (фурната).

Готовите бирени ядки

Готовите бирени семки

 

Чипс от тиквичка

Този лек, хрупкав чипс е направо пристрастяващ! Децата го обожават. Вие може да го направите леко или много лютив, като сложите чили на прах или пък добавите вашите любими подправки 🙂

 

OLYMPUS DIGITAL CAMERA

Чипс от тиквичка

Продукти:

2 бр. средно големи тиквички (около 340 гр. нарязани)

3 с.л. (45 мл) хубав ябълков оцет

2 с.л. (30 мл) зехтин

2 ч.л. Италиански подправки – розмарин, риган, червен пипер

1/2 ч.л. сол

Начин на приготвяне:

1. Нарежете тиквичката на кръгли парчета с дебелина 1.5 мм. За да ви се получат с еднаква дебелина и достатъчно тънки, най-добре използвайте специално ренде тип мандолина за нарязването. Сложете ги в купа.

* За този чипс съм използвала от тъмно-зелените тиквички, защото ми харесва тяхната тъмна кора, която контрастира чудесно и е приятно хрупкава, когато чипсът е готов. Но ако не можете да намерите от тях и светлите тиквички са Ок.

2. В малка купичка смесете оцета, зехтина, солта и подправките. Разбъркайте хубаво, за да се смесят добре съставките.

3. Изсипете маринатата върху тиквичките и ги „масажирайте“ добре с ръце, докато се овкусят равномерно.

4. Сложете чипса върху мрежата на дехидратора и сушете на 46 С за 8-10 часа или докато стане хрупкав.

Готовият чипс може да съхранявате за около месец в добре затворен съд. Но се съмнявам, че ще оцелее толкова дълго време 🙂

* И двете рецепти са взаимствани от една от любимите ми „сурови“ авторки Judita Wingall и нейната книга „GoingRaw“.

OLYMPUS DIGITAL CAMERA

Чипсът – по време на сушенето

OLYMPUS DIGITAL CAMERA

Толкова хрупкав и пикантен!

 

 

 

 

 

Закуските на Христо

В нашето семейство закуската е на особена почит. Това е хрането от деня, което рядко изпускаме и на което отделяме особено внимание. Преди да станем вегани и почти-суровоядци закуската ни най-често се състоеше във филийки с масло, шарена сол, варено яйце, домат, сирене, някакво печиво (тутманик, питки със сирене) и т.н.т. Сега с промяната в начина ни на хранене бяхме изправени пред предизвикателството да открием здравословни и в същото време вкусни алтернативи на старите ни закуски. А с двете малки деца задачата стана с повишена трудност 🙂 Така постепенно менюто ни за закуска се трансформира и в същото време и се обогати с нови, вкусни и интересни продукти. Когато кажем на някой, че не консумираме месо, мляко, яйца, сирене и масло и в повечето случаи следва изумения въпрос „Ами какво тогава ядете, то не остана нищо?“. Затова ние предпочитаме да казваме по-скоро с какво се храним, а не толкова, какво не ядем. Защото се оказва, че въпреки известните ограничения в менюто ни, то е много по-богато от менюто на хора, хранещи се по традиционния начин.
Но да се върнем на закуската. Денят ни започва с прясно изцеден сок от портокал. Към него добавяме спирулина или хлорела. Христо пие неговия сок с директно разтворена в него спирулина, а тъй като на мен ни ми допада особено вкуса на хлорелата я пия на таблетки със сока. Децата също много харесват таблетките спирулина и хлорела и пият по една с техния сок. Основната ни закуска през седмицата най-често е овесена каша с плодове, кус-кус сварен с малко оризово мляко, пълнозърнест флейкс от елда с оризово или овесено мляко. За уикендите и дните, в които не бързаме за работа или градина обаче си приготвяме по-богати закуски, като двете, които искам да ви представя.

Първата представлява много вкусна Зеленчукова салца, която може да се хапва върху пълнозърнест хляб. Основните съставки са: домати, авокадо, лук, чушка, краставица, магданоз. Всичко се нарязва на много малки кубчета, добавя се лимонов сок и малко сол.

Веган сандвич - с авокадо, домат, лук, краставица, чушка и магданоз

Веган сандвич – с авокадо, домат, лук, краставица, чушка и магданоз

Втората рецепта е за Веган палачинки.

Продукти
160 гр. брашно (или микс от брашна – пълнозърнесто, ръжено, шпелта)
1 малък до среден добре узрял банан
200 мл соево или друго растително мляко
150 мл вода
1 с.л. захар
1 щипка сол
1 ч.л. екстракт от ванилия
1/2 ч.л. канела
1 1/2 ч.л. бакпулвер
кокосово масло за пърженето

Начин на приготвяне

1. В каната на блендера се разбиват първо водата, млякото и банана.

2. След това се добавят и останалите съставки и отново се разбива до получаването на гладко тесто.

3. Намазнен с кокосово масло тиган се загрява и се излива по малко от сместа.  *Палачинките се получават малко по-тъмни от обикновеното и дори имат леко-прегорял вид, но това не бива да ви притеснява, на вкус са чудесни.

Веган палачинки

Веган палачинки

Вкусен дресинг за зелена салата

Зелена салата

Зелена салата – Лоло росо, Лоло верде, рукола

Ако и вие сте от тези, които често се мръщят на зелената салата, защото ви е безвкусна, но в същото време оценявате нейните хранителни качества, тогава ви предлагам една идея за дресинг, който ще се хареса и на най-върлите противници на зелениите. Рецептата се роди, в опитите ми да накарам Христо да яде зелена салата. За него те са били винаги безвкусни и от типа храна „лапаш нещо – гълташ нищо“ 🙂 За мен пък зелената салата е била винаги една от любимите ми и вкуса й свързвам с идващата пролет и края на трушийния сезон. Ето и рецептата:

Дресинг с горчица и мед

Дресинг с горчица и мед – продуктите от ляво на дясно – мед, зехтин, горчица, ябългов оцет

Салатен дресинг с мед и горчица (продуктите са за една купа зелена салата)

1 с.л. едрозърнеста горчица

1 с.л. мед

4 с.л. ябълков оцет (най-добре да е органичен, мътен оцет, аз използвах този, който баща ми приготвя от неговото ябълково дърво)

2 с.л. зехтин

1/4 ч.л. сол

В малка купичка смесете горчицата с меда, оцета и солта. Разбъркайте добре. Когато са се абсорбирали добре всички съставки, добавете и зехтина. Залейте салата с дресинга непосредствено преди сервиране.

* Идея: Ако в салата не сте използвали зелен лук, може да сложите в дресинга  и 1 с.л. много ситно нарязан лук шалот или червен салатен лук.

Зелена салата - освен зелениите съм добавила  авокадо, репички, краставица, зелен лук и магданоз

Зелена салата – освен зелениите съм добавила авокадо, репички, краставица, зелен лук и магданоз

Зелени ролца с кашу сос

Зелени ролца

Зелени ролца

За тази рецепта са ви необходими:

За ролцата

2 големи листа от салата (за завиване)

2 стръка зелен лук

3-4 репички

1 краставица

няколко стръка магданоз

рукола

 

За кашу соса

1 чаена чаша кашу

2 с.л. хранителна мая

сокът от 1/2 лимон

60-70 мл. вода

1 ч.л. сушен розмарин

1/4 ч.л. сол

 

Пригответе кашу соса, като накиснете кашуто от предишната вечер (8-10 часа). Излейте водата и го изплакнете. Сложете го в блендер с останалите продукти и пасирайте до получаването на гладка смес. Ако е необходимо добавете още малко вода, за да може да пасирате добре.

Измийте и нарежете зеленчуците за ролцата. Върху двете салатени листа разпределете нарязаните зеленчуци и по малко от кашу соса. Завийте добре и се насладете на свежия вкус 🙂

Зелени ролца

Зелени ролца

 

Зелени ролца

Един интересен начин за похапване на салата

 

Ленени крекери

Ленени крекери

Ленени крекери

Много отдавна исках да опитам тази толкова проста рецепта за ленени крекери и ето най-накрая дойде и нейният ред. Не съм споделяла за предишните си опити за сушене на крекери, просто защото резултатите не ми харесаха. Още при първият ми опит със сушените хлябове преди близо две години, бях леко разочарована от вкуса на крайния продукт. Оказа се, че при сушенето зеленчуците и подправките промнят своя вкус, ароматите стават доста интензивни и честно казано за мен не особено приятни. Може би защото не съм свикнала или не успях да намеря добра рецепта, не знам. На Христо също не му харесаха, така че през последната година ползвах дехидратора основно за сушене на зеленчуци. Но да се върна на ленените крекери. Рецептата ми хареса по няколко причини. Първо защото има само три съставки – ленено семе, вода и тамари. Второ –  няма силни подправки, които да променят вкуса на крекерите. И трето – времето за сушене е значително по-малко от това на останалите видове хляб и крекери, просто защото няма какво толкова да им се суши на ленените семена. Единственото нещо, което ще променя при следващото приготвяне на тази рецепта е да намаля леко количеството на тамарито, защото както споменах при сушенето вкусовете стават по-концентрирани, съответно и соленото става по-солено. Ето я рецептата и как ги приготвих:

Ленени крекери

по 1 чаена чаша кафяво и жълто ленено семе (общо около 340 грама) – Може да използвате и само един вид, но според мен така са по-красивички

600 мл вода

30 мл тамари (аз използвах 50 мл и ми се сторха леко солени накрая) – Може да използвате и соев сос, ако не успеете да намерите тамари. Вкусовете им са доста сходни.

Накиснете лененото семе във водата за един час или докато абсорбира течността. След това добавете тамарито и разбъркайте добре. Получава се една лигава смес, която разпределяте върху две тавички на дехидратор покрити с незалепваща подложка. Моят е Excalibur, размерите на тавичките са 36х36 см, което е приблизително колкото тавите на една стандартна фурна. В случай, че не разполагате с дехидратор, може да покриете две тавички на фурната с хартия за печене и да разпределите сместа върху тях. Загладете сместа с шпатула, така че да се получи слой с дебелина около 0,5 см. Сушете на 63 С за 1 час. След това нарежете на желаната големина крекери и сушете още 6 часа на 43 С. Накрая обърнете върху мрежата на дехидратора (или съответно решетката на фурната), като отлепите подложката (или съответно хартията за печене) и сушете още 2 часа, докато станат сухи и хрупкави. Може да ги съхранявате за около месец на стайна температура в затворен съд.

* Ако използвате фурна за сушенето, включете режим на печене с вентилатор. Може също така да ви е необходимо малко повече време за сушене, така че проверявайте периодично крекерите.

Суровата смес за крекерите преди сушенето

Суровата смес за крекерите преди сушенето

Готовите крекери

Готовите крекери

%d bloggers like this: