Дълго време мислих дали да напиша тази статия, тъй като съм сигурна, че много хора няма да се съгласят с написаното или ще решат, че то е маловажно. Но така или иначе проблемът с детското хранене у нас ми се струва достатъчно сериозна и важна тема, която няма как да подмина с лека ръка.
Тези от вас, които все още нямат щастието да бъдат родители може би ще решат, че тази статия е поредния изблик на някоя пощуряла по така модерните напоследък здравословни и био храни майка. Надявам се все пак да успея да привлека вниманието на повече хора към този наистина важен въпрос. След като дори държавните институции се загрижиха през последните месеци за това, с какво се хранят децата ни в детските градини и училищата, значи действително проблем има. А и как може проблемите с храненето на децата ни да бъдат скрити, след като това лято на плажа трудно откривах деца, които да не са с наднормено тегло.
Умишлено сложих в началото на статията тази снимка, която направих с телефона си неотдавна. Бях потресена от електриково-розовия цвят на кремчето, с което майката така спокойно хранеше своето детенце. Очевидно е, че е в него няма нищо естествено и с реална хранителна стойност. Никога не съм била симпатизант на детските кухни, просто защото съм пробвала 2-3 от добрите частни кухни в София, когато започнах да храня сина си с твърда храна. Бях много разочарована, тъй като рекламите на всички обещават пълноценно и здравословно меню за малките човечета. Но каква беше изненадата ми, когато вместо едно богато и здровословно меню открих бедни на зеленчуци, пълни с нишесте блудкави храни, в които плодовете напълно липсваха. Ооо, не се оставяйте имената им да ви подведат – „супа букет от зеленчуци, заешка яхния, крем ванилия, пудинг със сливи“ и т.н.т. Всичко изглежда общо взето по един и същи начин – нишестена основа, в която плуват няколко морковчета и евентуално други зеленчуци, повече сол отколкото е подходящо за едногодишно дете, никаква следа от пресен плод или зеленчук. Дори съпругът ми беше изумен когато видя, че сина ни отказа да яде тази храна, което за него е наистина рядкост. Така или иначе аз бързо приключих въпроса, като просто спрях да взимам храна от детските кухни и започнах да си приготвям храната вкъщи, което всъщност се оказа най-правилния избор.
Знам, че много майки ще надигнат глас и ще кажат, че детските кухни осигуряват разнообразие в храненето, което те трудно ще постигнат, да не говорим за удобството да имаш винаги готова храна за детето си и да не се притесняваш да пазаруваш и готвиш специално за него. Аз веднага ще ги оборя, като попитам за какво разнообразие говорим? Няколкото морковчета и жалката нишестена и пълна с фиде храна, това ли е разнообразие? Вярно, че предлагат няколко вида месо на седмица, но то е в такова количество и с такова качество, че едва ли може да се отчетат някакви ползи от него (ако изобщо има такива в месото). Другата евентуална пречка пред това майката сама да приготвя храната на детето си е нуждата от време за пазаруване и приготвяне на храната, но аз смятам, че това е глупаво оправдание, защото когато има желание има и възможност.
И за да не се превръща тази статия в критика към детските кухни или към майките, които ги ползват, ще се опитам да дам няколко практични съвета за това как да приготвим лесно вкусна и здравословна храна за едно дете на възраст между 1 и 3 години.
– Никога не определяйте менюто предварително. Винаги се водете според това, кои продукти са най-пресни в магазина или на пазара и избирайте именно тях.
– Стремете се поне 50% от храната в детското меню да е в суров вид.
– Когато приготвяте готвено ястие, може да направите по-голямо количество, което да затворите в бурканчета с винт докато храната е още гореща. Така си осигуравате разнообразие с едно готвене, като качествата на храната се запазват за около седмица. Тези бурканчета са много удобни и когато пътувате.
– Винаги давайте плодовете 30 минути преди основното хранене, а не като десерт.
– Децата копират и се водят от това, с което се хранят възрастните. Затова няма как да очаквате детето ви да яде ябълки, ако вие самите не го правите. Много е важно цялото семейство да се храни здравословно. Аз никога не готвя нещо, което да не е подходящо за сина ни.
– Цените на сокоизтисквачките започват от 50 лева, а килограм ябълки има и по левче. Не мисля, че това е голяма инвестиция, когато става въпрос за здравето на децата ни. Соковете са най-лесния начин децата ни да получат необходимите витамини и хранителни вещества.
– Използвайте само естествени подсладители за детските храни. Ако не можете да си позволите сироп от агаве или хубава нерафинирана захар, мисля че българския мед е една много добра алтернатива.
– Забравете за пакетираните храни (солети, бисквити, пуканки).
– Гответе без запръжки, добавяйте мазнините след като свалите яденето от котлона. Използвайте студено пресовани масла – зехтина, слънчогледовото олио и кокосовото масло са с най-приятен за децата вкус, но винаги можете да експериментирате и с малки количества ленено, сусамово, орехово олио.
– Не лишавайте детето си от ядките, само защото се страхувате от алергии. Бъдете внимателни към фъстъците и богатите на мазнини ядки (бразилски орех, макадамия). Започнете с малки количества бадеми, кашу, орехи и лешници. Ако няма алергична реакция, можете спокойно да ги включите под формата на ядкови млека или накиснати и смлени в закуските още от 9-10 месеца.
– Освен вода и сокове можете да предлагате на детето си билкови чайове с малко мед и парченце лимон. Аз не използвам готовите чайове на пакетчета, а сама си приготвям запарките като смесвам листа от мента, лайка, мащерка, босилек, салвия и малко шипки. Билките купувам от магазините за здравословно хранене или билковите аптеки, а част от тях са от градинката на майка ми и баща ми.
За да направя нещата още по-ясни, мога да дам за пример менюто на сина ми от последните дни:
Закуска
1. Започваме с прясно изцеден сок от портокал или билков чай (не от пакетче, а от цели билки)
2. Овесена каша с ябълка или банан, мед и канела. Също така закусваме пълнозърнест хляб със соев пастет и парченца домат
3. Преди обяда отново консумираме сезонни плодове в случая парченца ябълки и круши, които слагаме в малка кутийка и Алекс си ги хапва докато играе навън
Обяд
1. Крем супа от карфиол (морков, картоф, целина корен, лук, карфиол, салвия и пресни подправки. Всичко се сварява, като се спазва реда в който са изброени зеленчуците, т.е. според тяхната твърдост, за да не се губят ценните им съставки. Накрая добавям малко сол и кокосово масло и пасирам)
2. Салата
– салата от авокадо – авокадо, домат, лук, малко сол и зехтин. Зеленчуците се нарязват на малки парченца и се подправят.
– салата морков, червено цвекло и ряпа – Всичко се настъргва на фино ренде и се подправя с малко сол, зехтин и натурален ябълков оцет
Следобедна закуска
Най-често това е кисело мляко (което все още даваме на Алекс), разбито в блендер с някакъв плод (банан, праскова, ябълка) и овесени ядки. Понякога варя киноа с прясно мляко и ванилия, получава се вкусен пудинг. Специално за млечните продукти, които даваме на Алекс използваме био или домашни. Съветвам всички родители, да държат на тези неща особено що се отнася за продуктите с животински произход.
Вечеря
1. Полента с доматен сос – царевичен грис се сварява според инструкциите на опаковката. Разстила се в малка тавичка и се оставя да изстине и да се стегне за 30 мин. След това се нарязва на триъгълници, които се подреждат в съд за печене, заливат се с доматения сос (домати, чесън, босилек) и се запича за 15-20 мин. във фурната.
2. Салата – някоя от горните салати или пък салата зеле с морков или просто нарязана на парченца краставичка
Ще се опитам да публикувам повече рецепти и материали за детското хранене, защото пълноценното хранене е в основата да доброто развитие на децата. Най-доброто доказателство за това е фактът, че децата суровоядци не боледуват и не приемат лекарства. Моят син също е добър пример за това, макар все още да не сме напълно вегани и суровоядци. Той не е пил антибиотици досега и единствено е трябвало да се справяме няколко пъти с лека хрема.
Не бива да разчитаме някой, било то детската кухня или държавата в лицето на яслата или училището да нахранят детето ни. Културата на хранене започва от семейството и то е единственото отговорно за него. Макар, че напоследък има доста опити в посока по-здравословното хранене на децата в детските заведения, считам че има още доста какво да се направи, но то е изцяло в ръцете на родителите.
Go to Raw 
Чудесно казано, Мария, поздравления! Съвсем ясно и разбираемо. Дано повече родители се замислят и най-сетне се ограмотят малко по отношение на правилното и балансирано хранене. Невежеството е страшно.. хората са зомбирани от реклами и всякакви външни влияния и дори не се замислят какво причиняват и на себе си, и на децата си….
ХаресвамХаресвам
Така е Мартина! Добрата новина е, че има все повече родители, които взимат нещата в свои ръце и се интересуват все повече. Тъй като аз съм заобиколена от майки с малки деца ежедневно и виждам какво се случва не мога да остана безразлична. Дори самото ядене на месо и други животински продукти според мен не е основния проблем стига това да се прави с мисъл и внимание. Проблемът идва от всичко, което е пакетирано и вакумирано, защото в него няма нищо добро.
Радвам се, че има хора като теб и твоето семейство, за които храненето е не просто ядене!
ХаресвамХаресвам
Не знам, мои приятели лекари твърдят, че е недопустимо на дете на една година да се дава сутрин на гладно цитрусов плод, тъй като коремчетата им са още чувствителни, както и мед заради вероятност от алергична реакция. Според личната лекарка също медът трябва да се дава едва след втората година. Безспорна е ползата от суровите плодове и зеленчуци, но твърдението, че децата суровоядци не боледуват, е смешно. Просто детето ти още не е тръгнало на детска градина 😉
ХаресвамХаресвам
Здравей Милена! Напълно съм съгласна, с това, което си написала относно цитрусите, меда и малките деца. Моят син е вече на 2 години и затова е нормално да може да пие цитрусови сокове. Всъщност той започна да го прави съвсем отскоро, преди това нямаше желание да ги опита, явно децата естествено си подбират плодовете и зеленчуците 🙂 За меда също е вярно, че е потенциален алерген и не е добре да се дава до 1 година поне. Но яденето на мед е като яденето на всички останали възможни алергени включително домати, фъстъци, мляко, риба. Просто започваме с много малко количество и следим реакциите на организма. Ако няма реакция, можем постепенно да увеличим количеството. Аз лично съм опитала мед още преди да навърша 1 година.
Вярно е, че синът ми не ходи на детска градина, но дори и сега здравето му е по-добро от това на деца, които също не ходят. В нашия двор играят много деца, голяма част от които са на ясла или детска градина. Алекс си играе с тях и аз не съм ограничила контактите му с тях, така че не очаквам особено големи проблеми когато и той тръгне. Имам наблюдения и върху други деца вегани – тяхното здраве също се е подобрило когато са спрели животинските продукти и са увеличили суровите плодове и зеленчуци.
Наистина се опитвам да правя най-доброто за детето си по отношение на храненето (както всяка друга майка), все още имам много да уча, но най-вече се опитвам да се съобразявам с нуждите и желанията на моето дете.
Благодаря ти, че се включи в блога ми!
ХаресвамХаресвам
Милена, за личните лекари е много опасен и противопоказен меда, който би могъл да предизвика алергии, цитрусите са много вредни за стомаха, но антибиотиците са много полезни. Изписват се с лека ръка от 0 месеца, като те значително са по-малко опасни от меда и портокалите.
ХаресвамХаресвам
Здравейте,
Тази тема е изключително интересна и за мен, и прекарах не малко време да търся из интернет пространството майки, готови да споделят опит и впечатления относно храненето на децата, и по-конкретно на най-малките. Синът ми е на две години и един месец и едва от няколко месеца започнах да се интересувам от здравословно хранене – веганство, вегетарианство и суровоядство. В моето семейство няма дори вегетарианци. Макар никога да не съм била привърженик на месото, винаги съм похапвала по малко. От както започнах да се интересувам от здравословен начин на живот, реших, преди 6 месеца, да спра да готвя месо, а преди една година спряхме да консумираме всякакви месни субпродукти. Истината е, че до момента единствено аз не ям никакво месо, мъжа ми си похапва само навън, а синът ми – единствено от детските кухни.
Наскоро поисках съвет в една фейсбук група относно това какви здравословни крекери или малки солени сладкиши можем да приготвим за малки деца, като разкрих, че не сме дори вегетарианци. Нападките бяха ужасно много, но аз го очаквах. За мен преминаването към такъв режим на хранене трябва да е осъзнат процес (поради, което не лишавам сина си от месо и млечни продукти), и трябва да става постепенно.
Водя се преди всичко от това, което показва детето ми – до преди няколко месеца, той не искаше да яде нищо домашно приготвено от мен или от друг, консумираше единствено детската кухня. Сутрин за закуска редовно хапва банан и кисело мляко, а в моментите, в които сме на път (обикновено през лятото) и няма кухня – любимото му ястие е попара пресен домат със сирене и хляб. През останалото време яде пресни плодове и зеленчуци. Когато режа нещо, той задължително идва и проверява, опитва всичко – това лято пробва репичка, сурова тиквичка, чесън, праз, зелен лук, касис, арония… Обожава орехи и покълнал слунчоглед.Така че си похапва на воля сурови плодове и зеленчуци. Всъщност той не яде нищо сладко освен плодове – не обича мед и в началото се притеснявах, че не мога да го науча, но вече не се притеснявам, защото разбрах, че децата наистина много по-добре от нас, техните майки, знаят кога от какво имат нужда. Имам много въпроси – но за момента, ще задам само два:
1. Тъй като що се отнася до печивата, Жорко предпочита соленото, бихте ли могли да ми дадете рецепти за вкусни и ненатрапчващи се домашни мъфини, солети, крекери, малки соленки. Ще съм ви много благодарна. Проблемът е в това, че когато Жорко види друго дете да яде солети или бисквити в парка, веднага проявява настойчив интерес. Не съм спряла напълно да му ги давам, но взимам наистина в критични моменти.
2. Георги обожава кисело мляко и все пак не се отказва от адаптираното и това е последното му хранене преди лягане. От известно време се питам дали то може да се замести с ядково мляко и ако да, с какво? Аз всъщност още не съм приготвяла ядково мляко, защото не разполагам с подходящ блендер (мисля скоро да си купя – може ли да ми препоръчате марка).
Като цяло, макар синът ми да не е вегетарианец или веган, той е едно здраво дете. До момента е имал само хрема и зачервено гърло, и то по-скоро свързани с растежа на зъбките. Никога не е взимал антибитиоци.Преди месец тръгна на градина и след третия ден се поразболя, но постоя една седмица вкъщи и вече е много по-добре, минахме отново без никакви сериозни лекарства – освен билков сироп за кашлица и спрей за нос. Надявам се и съм сигурна, че той ще расте здрав и силен, както всеки един родител би искал за детето си. Въпреки това знам, че има още с какво да допринеса за опазване и укрепване на здравето на моето семейство и точна поради тази причина пиша тук. Що се отнася до здравето на едно дете, или един човек по принцип – нека не забравяме нещо основно, което дори смятам, че е преди храненето: Човек не просто е това, което яде, той е това, което мисли!
Така че, ако мислим, че давайки на детето си да опита парче салам, ще го убием, то е силно вероятно това да се случи. Но ако мислим, че опитвайки парче колбас, му предоставяме възможността да избере сам и да реши сам кое е правилно за него (защото тялото му всъщност много добре знае), то ние не го убиваме, а му помагаме да живее осъзнато, водено от своя избор, а не от нашия. Предполагам, че тук ще последват много нападки, та предварително в моя защита да кажа.
От година наистина не консумираме никакви месни субпродукти, но когато отидем на гости при баба и дядо, те решават да поглезят внучето си с деликатес – може и да ви е познато. В началото им забранявах, при което отношенията ни започнаха да се изострят. Реших, че все пак психологическият климат е на първо място за здравето на всички ни пред вкусването на парче колбас. И така сложихме в чиния на Жорко колбас, кашкавал (той хапва с удоволствие млечни продукти) и любимия му домат. Първо се нахвърли на колбаса, като нещо непознато, облиза го, но явно не му хареса, поддържа го още малко в ръчичката си, след което си го остави в чинийката, и си взе парче кашкавал. Хапна два пъти, остави го и се нахвърли на любимия си домат, който изяде до край.
Макар в началото ужасът ми да беше голям, и да си го изживявах само аз, взех решение: да му предоставям възможност сам да прави избор. Защото знам, че той ще направи правилния избор в точния момент.
Благодаря още веднъж за възможността да споделя мнението си в този блог. Намирам сайтът за чудесен и поздравявам неговата създателка за това, което прави.
ХаресвамХаресвам