Здравейте!
Казвам се Мария и съм автор на този блог. Когато станах майка преди близо две години отношението ми към начина, по който се храним и отнасяме към околния свят започна постепенно да се променя. Още в тийнейджърските си години се опитвах да се храня здравословно. В семейната ни библиотека присъстваха книгите на Лидия Ковачева, Атерхов и „Сила за живот“. Когато за първи път прочетох книгата на Атерхов за суровоядството съм била на 12-13 години и бях потресена от този изцяло различен начин на хранене. Преспективата да разполагаш със съвършено здраве и неизчерпаема енергия ми се видя наистина очарователна. За съжаление тогава не успях да направя големи промени в храненето си. Изключих месото от менюто си, а мляко и без това не обичам. В следващите години, когато учех в гимназията не мога да си спомня случай да съм боледувала от нещо. Ядях много зеленчукови супи, пресни салати и плодове. Когато започнах висшето си образование в София животът и работата така ме завъртяха, че в един момент спрях да се замислям какво ям. Отново проядох месо и какво ли още не.
Докато бях бременна със сина си, наистина се опитвах да се храня здравословно, макар сега да виждам, че е имало още какво да направя в тази посока. Кърмих сина си 6 месеца, но може би поради незнание и неопитност не успях повече. За съжаление малкото ми момче направи алергична реакция към сухото мляко, което започнах да му давам като заместител на моето. Затова много внимавах при захранването му след това. Постепенно успяхме да преодолеем алергията му. Докато се опитвах да открия повече информация за детското хранене открих в интернет колко много се е развило суровоядството. Видях, че има много млади хора, които успяваха да променят живота си чрез него. Както и семейства с малки деца, които се радват на отлично здраве следвайки естественото природно хранене.
Не искам да си слагам етикет и да се самоопределям според начина си на хранене, защото суровоядството е начин на мислене. Когато човек се храни по този начин, той не би могъл да проявява агресия, както и да се отнася с безразличие към това, което се случва с нашия дом – Земята. Надявам се този блог да ми помогне по пътя към моята лична промяна. Ще съм още по-щастлива, ако успея да вдъхновя и други хора да направят това.
Go to Raw 
Здрасти,
честито за сайта. Ние сме двойка пресни кандидат-суровоядци и ще следим за интересни рецепти 😛
ХаресвамХаресвам
Добре дошли! Наистина много се радвам, че има все повече хора, които се интересуват от този начин на хранене!
ХаресвамХаресвам
Здравей, Мария!
Току що те открих и всичко ми е много интересно. Никога не съм и помисляла за този начин на хранене и живот, но мисля да опитам. Би ли ми помогнала със съвет как да започна – кое е първото което да направя или да премахна?
Чакам отговор.
ХаресвамХаресвам
Здравей neli!
Радвам се, че рецептите в сайта са ти допаднали и имаш желание да промениш начина си на хранене. Всъщност това е и целта на блога ми – да амбицирам все повече хора да се хранят по възможно най-естествения начин. Относно питането ти за това, с какво да започнеш, мога да ти дам няколко съвета:
1. Всичко зависи от теб и от досегашния ти начин на живот. Общо взето вариантите са два – революционен и еволюционен. Ако имаш наистина силна воля и смяташ, че постепенното отказване от готвена и животинска храна не е за теб, тогава действай направо. Аз лично ти препоръчвам втория начин. При него преминаването към пълно суровоядство става постепено, като изключваш един по един всички животински продукти от менюто си (освен ако вече не си веган) и накрая започваш да намаляваш и делът на готвените веган ястия в менюто си.
2. За добър старт е много важно да „разчистиш“ добре шкафовете и хладилника от вредните храни и да се заредиш с подходящи сурови продукти. Така изкушенията ще са по-малко и винаги ще имаш под ръка подходящи храни. Тъй като списъка може да стане безкрайно дълъг ще ти дам само няколко основни продукта, които и аз винаги имам в кухнята:
– ядки (сурово кашу, бадеми, лешници, орехи и др.) аз винаги имам поне по 1/2 кг от тях
– семена и зърнени за директна консумация и за покълване – започни с по-лесно смилаемите – слънчогледово семе, бобче мунг, овес, жито, ленено семе, сусам, тиквени семки,
– подсладителите – мед, агаве, стевия – аз лично ползвам само първите две, стевията не ми допада. Ако агавето ти се вижда скъпо (1 кг е около 16 лв), тогава спокойно го замести с български мед
– сушени плодове – фурми, стафиди, сини сливи, смокини, кайсии
– замени обикновената сол с хималайска и намали и нейното количество
– студено пресовани масла – зехтин, ленено, сусамово, орехово, слънчогледово както и кокосово и какаово масло за десертите
– естествено да не забравяме безкрайното разнообразие от сезонни плодове и зеленчуци
– ако имаш възможност можеш да се снабдиш и с така наречените „супер храни“, които имат изключителни хранителни и пречистващи качества и са много добра добавка към суровата диета – спирулина, хлорела, годжи бери, мака, акай и т.н.т.
Ще се постарая скоро да дам в блога примерни менюто за закуска и основни ястия след като проявяваш интерес 🙂
3. Суровядството не означава непременно отшелнически живот – когато си навън с приятели можеш да си поръчваш салати без животински продукти или дори готвено веган ястие
4. Обърни внимание на закуската – много плодове, ядки, покълнали семена; може под формата на смутита или просто нарязани
5. Да не забравя за кухненското оборудване – ренде, пасатор, чопър, ако имаш възможност за кухненски робот с блендер би било чудесно. Като начало не е необходимо да си купуваш дехидратор – можеш да ползваш фурната за изсушаването на различни хлябове, крекери и сладкиши. Ако ти допаднат и смяташ сериозно да промениш начина си на хранене със сигурност ще ти трябва дехидратор.
Ако имаш други въпроси или нужда от съвет относно храни или оборудване съм насреща и ще се радвам да съм полезна.
ХаресвамХаресвам
Здравей, Мария!
Много се радвам, че има хора като теб! Определено ще ми е много интересно да следя блога ти. Знам колко е трудно да се бориш с предразсъдъците, с общественото недоумение, неразбиране и невежество. Макар да не съм суровоядка, съм заклеймена вегетарианка и обявена за лоша майка, защото не давам царевични пръчици и шоколадови пурички на сина ми. За съжаление той вече е доста по-самостоятелен и не мога да го ограничавам толкова, но му говоря всеки ден и по малко се опитвам да смекча вредните влияния. Важно е да имаш и подкрепа в семейството.
Пожелавам здраве на теб и цялото ти семейство, целеустременост, удовлетворение и успех!
ХаресвамХаресвам
Aninn, благодаря ти за милите думи и за подкрепата! Много се радвам, че все повече се говори за този начин на хранене и за ползите от него. Аз също непрекъснато се боря с лошите навици на хранене и се опитвам да правя възможно най-доброто за мен и семейството ми в тази посока. Понякога успявам, понякога не, но съм твърдо решена да не се отказвам и макар и с малки стъпки да вървя напред!
Пожелавам и на теб и семейството ти успех и нови открития в здравословното хранене!
ХаресвамХаресвам
Здравей, Мария!
Аз съм фен на здравословното хранене и имам чуството, че колкото повече навлизам в материята толкова по-трудно ми става да постигам ефекта за мен и семейството ми, главно поради това, че в България храната е изключително некачествена.
Преди време си купих нитраттестер/руско производство/ изключително качествен уред, ефекта от покупката на който беше че видях, че почти нищо не може да се консумира спокойно след като си видял какво отчита уреда:).
Радвам се, че си направила този блог, макар, че аз от собствен опит знам колко е трудна мисията ти 🙂
Ще следя нещата тук и се надявам да ми помагаш макар да не съм суровоядец, но това не пречи суровоядството да е част от менюто.
ХаресвамХаресвам
Здравей Янко!
Наистина се радвам, когато виждам, че все повече хора в България се интересуват от здравословното хранене и от качеството на храната. Напълно си прав, че по-голямата част от плодовете и зеленчуците, които се продават у нас не са с добро качество (особено сега зимата). Затова винаги когато имам възможност купувам от био магазини или търся домашна продукция. Успокоява ме единствено факта, че макар и пръскани и обработвани, все пак плодовете и зеленчуците са много по-добрия избор пред месото и млечните продукти.
А относно суровоядството – нашето семейство също не е такова, дори и вегани не сме, но това не пречи да се опитваме да се храним по-здравословно и да увеличаваме постепенно процента на суровата храна в менюто ни. Преминаването към сурова храна е дълъг процес (може и 5-6 години да отнеме) и честно казано предпочитам да правим нещата бавно и постепено, отколкото да се откажем от този начин на хранене.
Пожелавам ти успех!
ХаресвамХаресвам
Super sait chakame s neturpenie oshte retzepti:)
ХаресвамХаресвам
Здравей Мария,
аз съм журналист и желая да се свържа с теб, за да посветя материал по темата.
ХаресвамХаресвам
Здравей, Мария!
Аз се запалих по здравословното хранене след книгата на Алън Кар – Лесният начин за отслабване (препоръчвам я, ако не си я чела, макар вероятно да ги знаеш нещата). Купих книгата за майка ми и мина през „качествен контрол“. Което обаче ме подтикна сама да се храня по-добре. Изкарах голяма част от по-предишното лято на суровоядство – плодове, салати и ядки. И се чувствах прекрасно! След това, заради „социалния натиск“ или по-скоро изкушение, се завърнах към месото. Сега правя нов опит да се храня по-здравословно. И много се зарадвах, като намерих блога ти. Като съвсем новак въобще не знам какво да правя. А салатите и плодовете омръзват. Не си поставям цели, граници и ограничения – само пожелание за по-добро хранене. Ще следя блога ти с интерес и успехи в начинанието!
Поздрави,
Веси
ХаресвамХаресвам
Здравей Веси! Винаги много се радвам, когато някой реши да направи промяна в живота си в една по-здравословна посока. Аз също си имам книги, които много ме вдъхновяват и „надъхват“ да правя промени в начина си на живот. За съжаление няма универсален начин за всички ни, за да достигнем желаната цел в здравословното хранене, всеки е различен и това което работи за един, може да е спънка за друг. От всичко, което съм изчела по темата за суровоядството и здравословното хранене и начин на живот, мога да обобщя два основни типа „превключване“ – еволюционен и революционен. Първият е чрез постепенно и бавно преминаване от стадартно и общо хранене към суровоядство. При този вариант преминаването продължава от няколко месеца до няколко години. Това е и най-препоръчваният стил на „превключвне“, особено ако си със сериозни здравословни проблеми като диабет, рак или пък тежки храносмилателни нарушения. Вторият път е за хората, които обичат да правят промените за една нощ и никога да не се обръщат назад. По-труден е особено, ако промяната в начина на хранене е драстична (ако ядеш само хамбургери например, ще ти е много трудно изведнъж да минеш на покълнали семена и смутита със спанак). Но пък е подходящ за хора, които се колебаят и които се изкушават много, когато имат алтернативи. Аз лично също си имам своите приливи и отливи в здравословното хранене и все още съм по пътя в търсене на идеалното за мен хранене. Това, което съм научила от опита си и от прочетеното е, че трябва да уважаваме всяка храна приготвена с любов и отношение. Не бива да се осъждаме и отказваме от целите си, само защото сме имали някакви моменти на връщане към старите навици. Бих те посъветвала да се концентрираш повече върху това, с което се храниш, а не това с което не се храниш. Опитвай се да включваш колкото се може повече сурови плодове и зеленчуци в менюто си (независимо с какви други храни се храниш). След това когато се почувстваш готова можеш да изключиш някоя от храните, които си планирала да елиминираш – започни с по-лесното за теб. Щом ти е трудно да се откажеш от месото – не го прави. Просто яж много сурови плодове и зеленчуци, намали хляба, белият ориз и картофите или още по-добре ги спри, ако ядеш месо. Слушай тялото си и намери верният за теб ритъм. Открих, че при мен този вариант работи най-добре. Така успях да изключа от менюто си много неща, от които си мислех, че никога няма да мога да се откажа. Така например установих, че кравето масло, за което преди умирах, вече не ми харесва на вкус. Преди няколко месеца си взех пакет чипс, който не бях яла от години и към който преди бях почти пристрастена. Отново не ми хареса на вкус. Харесва ми само идеята за тези храни, как съм ги усещала преди и как са ме карали да се чувствам. Но когато дълго време не съм ги яла и още по-важното, когато съм се хранила с основно растителна храна, с много по-малко мазнини и сол, тогава вкусовите ти възприятия се променят и наистина предишните любими неща вече не са ми вкусни. Затова дори без да изключваш нищо от диетата си, самият факт, че се храниш с повече жива храна е от изключителна полза за тялото ти.
Желая ти успехи в здравословното хранене! Ако мога да съм от полза с някаква информация или личен опит – пиши 🙂
ХаресвамХаресвам