Category Archives: Рецепти

Веган торта Гараш

Веган торта Гараш
Веган торта Гараш

Когато бяхме малки със сестра ми, много обичахме да издебваме моментите, когато мама я нямаше вкъщи, за да поровим в книгите й с рецепти. Случваше се и да поекспериментираме в кухнята. След такива опити обикновено на следващия ден намирахме бележка на хладилника „ДЕЦА, МОЛЯ ВИ НЕ ПРАВЕТЕ НИЩО!“. Спомням си нашите „любими“ сладки „Негърче“, които така и не успяхме да направим както трябва и с които веднъж за малко не отровихме съседката, след като бяхме сложили вместо чаша пудра захар, ванилия на прах в същото количество 🙂

Като се замисля, любовта и интересът ни към готвенето се зароди именно в тези най-сладки и безметежни години. Аз така и не станах добра в печенето и сладкарството. Виж всичко останало, ми се получава добре, но печивата са някак си моето слабо място. Може би защото в тях се изисква повече прецизност в мерките, повече внимание и търпение, което на мен ми липсва. Естествено, имала съм няколко добри попадения на пити или някой десерт, но като цяло рядко изпадам в луд ентусиазъм от приготвянето на торти, кремове и пайове. Много се възхищавам на тези, на които им се получават нещата, защото това е нещо което трябва да ти идва от вътре, но трябва и да го култивираш.

За разлика от мен, през годините на сестра ми някак си с лекота започнаха да й се отдават печивата и сладкишите. Може би защото толкова ги обича, или пък заради търпението и спокойствието си или най-вероятно заради всичко изброено. Затова когато ми предложи да приготви тортата за рождения ден на Алекс миналия Август, аз приех с голяма радост и облекчение, че тази отговорна задаче не е в моите ръце 🙂

И не сгреших, защото резултатът беше толкова вкусен, колкото и изглежда . Показахме на Алекс няколко симки на торти и той си избра тази веган Гараш торта. Сестра ми не беше правила такава до сега, затова взехме рецептата от интернет и след няколко проби и грешки и няколко дневно предварително тестване имахме изпитана рецепта, от която може да се възползвате и вие 😉

OLYMPUS DIGITAL CAMERA OLYMPUS DIGITAL CAMERA

Ето ги и продуктите:

За блатовете:

2 ч.ч. пълнозърнесто брашно

1 ч.ч. кафява захар мусковадо

1 ч.ч. растително мляко (бадемово, оризово, соево, каквото намерите)

1/2 ч.ч. еспресо

1/2 ч.ч. олио от гроздови семки

1 пакетче бакпулвер

1 пакетче ванилия+семена от ванилия

200 гр. орехи

За крема:

200 гр. натурален шоколад

100 гр. смлени орехи

3/4 ч.ч. растително мляко

За Подготовката на блата:

1. Смесват се брашното с бакпулвера и ванилията

2. Млякото със захарта се затопля до толкова колкото да се разтопи захарта. След това се добавя еспресото и олиото.

3. Смесват се сухата смес с течната. Течната смес се добавя към сухата и се разбърква с тел до получаване на хомогенна смес

4. Накрая се прибавят и орехите

Тази смес се разпределя равномерно в три тавички с диаметър ф25 и е препоръчително да се покрият с хартия за печене, която се намазнява и поръсва с брашно. Така няма да има проблем с отлепването на блатовете, а и е по-удобно при реденето им тъй като не са много плътни и има възможнжст да се напукат при печенето. Според мен в по малка тавичка с диамеър ф22 или ф18 ще се получат по-сполучливи, защото биха станали по-плътни. Другият вариант е да се увеличи пропорционално количеството на всички съставки, като се използва чаша с по-голяма вместимост за мярка.

Нашите блатове се пекоха в предварително загрята фурна на 180 гадуса за около 20 минути. Но може би трябваше да ги печем на 150-160 градуса за да не се изсушанват много и да са по – сочни. Не трябва да се пекат прекалено до зачервяване, тъй като блатовете се напукват и стават сухи и ронливи. Това е може би тънкостта при веганските блатове за тортата.

За подготовката на крема:

1. Шоколадът се нарязва на ситно.

2. Млякото се згрява до кипване и се прибавя към шоколада. Разбърква с телена лъжица докато парченцата шоколад се разбият хубаво и стане гладка смес.

3. Прибавят се орехите, които са ситно смлени.

При сглобяването редуваме блат с шоколадов крем, като завършваме с шоколадов крем, а декорацията е по избор.

P.S. Топките оваляни в кокос, които виждате по тортата, както и малкото „куполче“, са направени от първите изпечени блатове, които станаха прекалено ронливи. Затова сестра ми предвидливо ги използва в украсата 😉

OLYMPUS DIGITAL CAMERA OLYMPUS DIGITAL CAMERA

Advertisements

Сладък Мисо дресинг

Както обещах в последния си пост, този за салатите през зимата, сега ви представям рецептата за новия хит у дома в дресингите за зелена салата 🙂 а и не само. Той е на основата на мисо. Мисото е  ферментирала паста от соеви зърна, която произхожда от Япония. Има много видове мисо, като светло, червено и тъмно мисо. Освен соя, в съставът му може да влизат ориз или ечемик. Има много специфичен ядков, сладко-солен вкус. Богато е на протеини, магнезий, цинк, изофлавони, сапонини и витамин К. Гъбите, които се използват за процеса на ферментация, синтезират изключително ценния витамин В12, който се среща предимно в животинските продукти. Съдържа естествени пробиотици, които са много полезни за храносмилането. Смята се, че мисото подобрява качеството на кръвта и лимфната течност; намалява риска от развитие на различни видове рак, че понижава нивата на лошия холестерол и повишава имунитета.

Моят опит с мисото досега се свежда до две от разновидностите му – бяло сладко мисо и по-тъмното ечемичено-соево. Светлото беше с много лек и сладък вкус. По-тъмното мисо (което съм използвала в тази рецепта) е с по-наситен вкус и мирише по-силно на ферментирало. Имайте предвид, че мисото е жив продукт и след отварянето му, трябва да се съхранява в хладилник. По принцип производителят дава срок от 2 месеца трайност след отварянето, но моето издържа месеци наред, без да мухлясва или променя вкуса си, което е супер, като се има предвид цената му (16-17 лева за опаковка от 300 гр.) и това, че в него освен ечемик, соя, сол и вода, няма други добявки.

Зелена салата с чери домати, краставица и сладък мисо дресинг
Зелена салата с чери домати, краставица и сладък мисо дресинг

Винаги, когато приготвям дресинги за салати се опитвам в тях да има баланс на основните вкусове – солено, сладко, кисело, мазно. Затова азиатската кухня се харесва на толкова много хора – защото в нея чудесно се балансират тези вкусове.

Мисо, сусамово олио, оризов оцет
Мисо, сусамово олио, оризов оцет

Ето и съставките за мисо дресинга:

  • 2 пълни чаени лъжички кафяво мисо. Използвала съм органично соево-ечемичено, ферментирало в японски кедрови бъчви.
  • 1 с.л. оризов оцет
  • 1/2 ч.л. сол
  • 1 ч.л. кафява захар
  • няколко капки сусамово олио
  • 1 ч.л. сладък чили сос
  • 50 мл вода

 

Начин на приготвяне:

В малка купичка изсипвам мисото, солта и захарта, добавям водата и разбърквам, докато мисото се разтвори и се получи гладък плътен дресинг. Добавям оцета и сусамовото олио. Слагам и от сладкия чили сос. Ако не разполагате с такъв може да го пропуснете или пък замените с малко сушено чили и чесън.

Това количество ще ви е достатъчно за овкусяването на голяма купа салата. Съжалявам единствено, че не снимах видео как Алекс омита голямата купа със салата 🙂 Дори и Гери, която е по-капризна и не харесва силни подправки я оцени 🙂

Табуле vs. Киноле

Изобщо не претендирам за оригиналност с тези две рецепти. Просто ви ги припомням, в случай, че се чудите с какво да разнообразите салатното меню в идващите зимни месеци.

На мен лично магданозът ми е една от любимите зелении. Въпреки, че децата се мръщят всеки път като открият някое листенце в салатите си, аз не се отказвам и упорито си го слагам. Убедена съм, че хората имат хранителна памет и нещата, които си хапвал в детството, след това имат сантиментална стойност, както например пържените филии с лук и шарена сол на мама ми докарват сълзи на умиление 🙂 Естествено, не искам и да прекалявам, за да не казват след време – „Майка ми тъпчеше всичко с толкова магданоз, че съм го намразил/а от дете и сега не искам и да чуя за него“.

Но да оставим спомените и детството настрани и да се върнем към тази така популярна напоследък салата – табуле. Няма да навлизам в подробности за произхода, продукте и други бла, бла, бла. Само ще споделя моите tips&tricks за нея.

Съвет №1 – Магданозът не е за гарнитура. Не, наистина, сериозно говоря. Магданозът е основната съставка в тази рецепта и ако не го харесвате, по-добре си изберете друга салата.

Съвет №2 – Не подценявайте ментата. Ментата е нещото, което изключително много „отваря“ тази салата и когато за първи път я опитах в тази салата, останах без думи.

Съвет №3 – Използвайте зелен или сладък червен лук. Всичко в тази салата трябва да е много ситно нарязано, включително и лукът.

Съвет №4 – Ако обичате люто, тази салата е идеална за подлютяване. Зелена люта чушка или пък няколко капки лют сос правят салатата невероятна.

Аз ви предлагам две вариации на тази класическа салата – едната с булгур, а другата с киноа. И двете са ми много любими. В тази с киноата съм добавила и авокадо, което също много добре се съчетава с останалите съставки.

OLYMPUS DIGITAL CAMERA

Киноле – магданоз, мента, зелен лук, киноа, домат, авокадо

OLYMPUS DIGITAL CAMERA

Табуле – магданоз, мента, булгур, червен лук, домат, краставица

 

Продукти (за 3-4 порции)

2 големи връзки магданоз. Знам, че звучи много относително, но колкото повече, толкова по-добре. Когато ще правя такава салата, винаги се запасявам с поне 3-4 връзки магданоз.

100 гр. булгур/киноа

2 средно големи домата

2 стръка зелен лук или малка глава червен

7-8 листа мента

сокът от 1/2 лимон (около 15 мл)

1/2 лъжичка хималайска сол

1 краставица

1 авокадо

 

Начин на приготвяне:

1. Булгурът и киноата се изплакват и се варят според инструкциите на опаковката. Аз обикновено ги варя във вода в съотношение 1:2,5. Булгурът, ако е от най-финият (арабски) му трябва много малко време 5-6 мин. и дори може да не се вари, а само да се „запари“ в горещата вода, докато я абсорбира за 15-20 мин. На киноата й трябват 15 минути варене. Съветът ми е да не ги преварявате, защото губят вкуса и формата си. Когато са готови, ги сваляме от котлона и отцеждам от горещата вода.

2. Магданозът, ментата и другите зеленчуци се нарязват много на ситно

3. В голяма купа смесваме сварените булгур или киноа с нарязаните на ситно зеленчуци.

4. Овкусяваме със сол, лимонов сок и зехтин.

 

А на вас, кой вариант ви харесва повече? 🙂

 

 

 

 

 

 

 

 

Not a Junk food snack

OLYMPUS DIGITAL CAMERA

Признавам си! Много обичам да си „чопля“ нещо. Особено когато гледам телевизия или просто така, докато си шетам из къщи и ми пригладнее, а не знам какво ми се яде. Сигурна съм, че на много хора им се хрупат разни неща между основните хранения и когато искат да водят по-здравословен живот, този вид хапване автоматично отпада. Когато започнах да се интересувам от суровоядството преди няколко години, бях приятно изненадана от това, че в суровия свят думата „снакс“ не е мръсна дума 🙂 Напротив, снаксовете са елементът в менюто, който прави храненията по-забавни и разнообразни.

Ще споделя с вас двете ми любими рецепти за снакс – бирени семки и чипс от тиквичка.

 

Бирени семки

Това е един високо-протеинов микс (около 11 гр. протеин в 25 гр.), който е чудесна добавка за салати и супи, а също така може да се хапва и самостоятелно.

Продукти

1 1/2 ч.ч. (250 гр.) накисната за 1 час елда. Купувайте светло зелената елда, която е сурова, а не кафявата, която е бланширана.

3/4 ч.ч. (109 гр.) сурови, белени слънчогледови семки, накиснати за 4-6 часа

3/4 ч.ч. (106 гр.) белени тиквени семки, накиснати за 4-6 часа

5 с.л. (75 мл) тамари – или соев сос

2 ч.л. лук на прах

1 ч.л. чесън на прах

С тези продукти ще получите около 3 ч.ч. бирени семки (300 гр.)

 

Начин на приготвяне:

1. Изплакнете и отцедете много добре елдата, слънчогледовите и тиквените семки. Ако искате да се възползвате от всички предимства на тези семена, може да ги оставите да покълнат за 1 ден на светло място, като ги изплаквате поне 2 пъти през деня. Ще разберете, че семената ви са покълнали, когато им се появят малки опашчици. Но може да пропуснете покълването и да преминете директно към следващата стъпка.

OLYMPUS DIGITAL CAMERA OLYMPUS DIGITAL CAMERA

OLYMPUS DIGITAL CAMERA

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

2. В купа смесете всички подправки. Към така получената марината добавете семената. Разбъркайте много добре, докато се овкусят всички семена.

3. Разпределете върху 2 тавички на дехидратора, покрити със специалните незалепващи листове (моят дехидратор е Ескалибур). Сушете на 43 С за 8 часа или докато семките изсъхнат напълно.

* В случай, че не разполагате с дехидратор, може да покриете две тавички на фурната с хартия за печене и да сушите на най-ниската температура (около 50 С), на функцията с вентилатор. Разбърквайте периодично, за да се изсушат равномерно семената.

Готовите бирени семки могат да издържат 1 месец в добре затворен съд на стайна температура. Ако видите, че стават влажни и лепкави, може да ги сложите отново в дехидратора (фурната).

Готовите бирени ядки

Готовите бирени семки

 

Чипс от тиквичка

Този лек, хрупкав чипс е направо пристрастяващ! Децата го обожават. Вие може да го направите леко или много лютив, като сложите чили на прах или пък добавите вашите любими подправки 🙂

 

OLYMPUS DIGITAL CAMERA

Чипс от тиквичка

Продукти:

2 бр. средно големи тиквички (около 340 гр. нарязани)

3 с.л. (45 мл) хубав ябълков оцет

2 с.л. (30 мл) зехтин

2 ч.л. Италиански подправки – розмарин, риган, червен пипер

1/2 ч.л. сол

Начин на приготвяне:

1. Нарежете тиквичката на кръгли парчета с дебелина 1.5 мм. За да ви се получат с еднаква дебелина и достатъчно тънки, най-добре използвайте специално ренде тип мандолина за нарязването. Сложете ги в купа.

* За този чипс съм използвала от тъмно-зелените тиквички, защото ми харесва тяхната тъмна кора, която контрастира чудесно и е приятно хрупкава, когато чипсът е готов. Но ако не можете да намерите от тях и светлите тиквички са Ок.

2. В малка купичка смесете оцета, зехтина, солта и подправките. Разбъркайте хубаво, за да се смесят добре съставките.

3. Изсипете маринатата върху тиквичките и ги „масажирайте“ добре с ръце, докато се овкусят равномерно.

4. Сложете чипса върху мрежата на дехидратора и сушете на 46 С за 8-10 часа или докато стане хрупкав.

Готовият чипс може да съхранявате за около месец в добре затворен съд. Но се съмнявам, че ще оцелее толкова дълго време 🙂

* И двете рецепти са взаимствани от една от любимите ми „сурови“ авторки Judita Wingall и нейната книга „GoingRaw“.

OLYMPUS DIGITAL CAMERA

Чипсът – по време на сушенето

OLYMPUS DIGITAL CAMERA

Толкова хрупкав и пикантен!

 

 

 

 

 

Вкусен дресинг за зелена салата

Зелена салата

Зелена салата – Лоло росо, Лоло верде, рукола

Ако и вие сте от тези, които често се мръщят на зелената салата, защото ви е безвкусна, но в същото време оценявате нейните хранителни качества, тогава ви предлагам една идея за дресинг, който ще се хареса и на най-върлите противници на зелениите. Рецептата се роди, в опитите ми да накарам Христо да яде зелена салата. За него те са били винаги безвкусни и от типа храна „лапаш нещо – гълташ нищо“ 🙂 За мен пък зелената салата е била винаги една от любимите ми и вкуса й свързвам с идващата пролет и края на трушийния сезон. Ето и рецептата:

Дресинг с горчица и мед

Дресинг с горчица и мед – продуктите от ляво на дясно – мед, зехтин, горчица, ябългов оцет

Салатен дресинг с мед и горчица (продуктите са за една купа зелена салата)

1 с.л. едрозърнеста горчица

1 с.л. мед

4 с.л. ябълков оцет (най-добре да е органичен, мътен оцет, аз използвах този, който баща ми приготвя от неговото ябълково дърво)

2 с.л. зехтин

1/4 ч.л. сол

В малка купичка смесете горчицата с меда, оцета и солта. Разбъркайте добре. Когато са се абсорбирали добре всички съставки, добавете и зехтина. Залейте салата с дресинга непосредствено преди сервиране.

* Идея: Ако в салата не сте използвали зелен лук, може да сложите в дресинга  и 1 с.л. много ситно нарязан лук шалот или червен салатен лук.

Зелена салата - освен зелениите съм добавила  авокадо, репички, краставица, зелен лук и магданоз

Зелена салата – освен зелениите съм добавила авокадо, репички, краставица, зелен лук и магданоз

Есенна салата с карфиол

Карфиолът е един от онези зеленчуци, които сме свикнали да консумираме след някаква кулинарна обработка. Било то в трушия, паниран или в яхния, карфиолът незаслужено се отбягва като салатен зеленчук. А няма реална причина това да е така. Вкусът му е по-мек от този на зелето, освен това не се нуждае от дълго белене и рязане. Карфиолът е изключително полезен за прочистването на черния дроб и е посочван като подходящ в превенцията на ракови заболявания. Не на последно място е подходящ и за хора, целящи намаляване на теглото, защото като останалите зеленчуци от семейство кръстоцветни (броколи, зеле) съдържа много фибри и малко калории (само около 28 ккал на 100 гр.). Карфиолът е добър източник на витамини от В групата, витамин С, манган и омега-3 мастни киселини.

Ето и една лесна рецепта за есенна салата с карфиол. Освен сезонните зеленчуци съм добавила и конопено семе за хубави омега-3 и 6 мазнини.

Есенна салата (продукти за 2-3 порции)

Продукти

200 гр. карфиол

3 домата

1 червена чушка

2-3 стръка целина

1 голям морков

1 с.л. конопено семе за поръсване

за дресинга

2 с.л. ябълков оцет (лимонов сок)

1 ч.л. мед

2 с.л. зехтин

½ ч.л. морска (хималайска) сол

Начин на приготвяне:

В голяма купа накъсайте карфиола на розички. Нарежете чушката на лентички, а моркова настържете. Добавете ги към карфиола заедно с нарязаните на кубчета домати и целината. За дресинга сложете в малка купичка меда, оцета и солта и разбъркайте добре. Добавете накрая зехтина и разбъркайте отново. Овкусете приготвената салата с дресинга малко преди сервиране и поръсете с конопеното семе.

Студена доматена супа

Студена доматена супа

Още като дете недоумявах защо вкусния доматен сок със смлени моркови, чушка и магданоз трябва да се затваря в буркани и да се вари, за да се превърне в една вече не толкова вкусна консерва. Но напоследък забелязвам, че студената доматена супа или така нареченото Гаспачо, все повече добива популярност у нас. Аз лично съм му голям фен.  Тъй като имах повечко меки домати от село, реших да ги направя именно на студена супа.

Стана много вкусна, когато добавих и пресен босилек и няколко кубчета тофу.

Продукти за 2-3 порции:

4-5 добре узрели домата, почистени от дръжките и люспите

1 средно голяма краставица

шепа пресен босилек

1/2 ч.л. морска сол

1 с.л. зехтин

1/2 скилидка чесън

тофу и няколко листа босилек за украса

Начин на приготвяне:

Поставете в блендер доматите и краставицата нарязани на парчета, босилека и подправките и пасирайте. Добавете зехтина и пасирайте още малко. Може да я оставите в хладилника за 30 мин. Сервирайте в купички и поръсете с босилека и тофуто.

Идея за сервиране: Когато имам приготвено домашно песто също слагам от него накрая върху супата за по-интензивен вкус.

Много добре си подхожда с пълнозърнеста чабата с маслини

Летен сандвич

Летен сандвич

Лятото ни обгърна с горещите си ръце и не иска да ни пусне. Какво пък! Само след месец, ще се чудим къде отидоха жегите и с носталгия ще прибираме летните дрехи в гардероба. За щастие с децата успяхме да се измъкнем от града и да се отдадем на радостите на селския живот. За малките е истинска благодат да са по цял ден на вън и да се радват на пълната свобода, която града не може да им предложи. Аз пък се наслаждавам на изобилието, което градината на баща ми предлага през летните месеци. Няма нищо по хубаво от вкуса на току що откъснатия домат (както и на всичко останало, което татко е отгледал с много труд и любов).
Реших да приготвя на бързо едни сандвичи, които хапваме и през зимата, само че сега вкусът им е значително по-добър заради зрелите градински домати. Използвала съм хляб от цяло зърно, който според мен е много добър, особено когато нямаш възможност да си приготвиш собствен суров или какъвто и да е домашен хляб. Намира се в здравословните магазини, както и в почти всички вериги хипермаркети. Използвала съм също така и авокадо, което не е типично наш плод, но вкусът му е незаменим, както и полезните му качества. Останалите неща са лук и пресен босилек, както и щипка морска сол.

Домати, авокадо, суров хляб, лук и босилек

Летен сандвич

Алекс едва дочака края на снимките и „нападна“ сандвича 🙂

Зимна салата със земна ябълка

Бонбони „Кау-ка“

%d bloggers like this: